Нетната стойност на Андрю Карнеги: Wiki, женен, семейство, сватба, заплата, братя и сестри

2024 Автор: Lewis Russel | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 06:01

Нетната стойност на Андрю Карнеги е 310 милиарда долара

Биография на Андрю Карнеги в Wiki

Андрю Карнеги е роден на 25 ноември 1835 г. в Дънфърмлайн, Шотландия, и е известен като един от гигантите от последния период на индустриалната революция в САЩ, изграждайки виртуална империя от желязо и стомана, преди да се пенсионира през 1901 г., и се концентрира върху филантропски дела.

И така, колко богат беше Андрю Карнеги? Списание Forbes изчислява, че с днешните пари Андрю би имал нетна стойност от 310 милиарда долара на върха, натрупана по време на кариерата му в производството на желязо и стомана през втората половина на 19-те^тивек, реализиран с продажбата на неговата компания Carnegie Steel Company на JP Morgan за 480 милиона долара (13,6 милиарда долара през 2015 г.) през 1901 г. и което го издига до позицията на четвъртия най-богат човек на всички времена.

Андрю Карнеги Нетна стойност 310 милиарда долара

Андрю Карнеги е роден в семейство на тъкачи, които се местят в САЩ през 1848 г., за да избягат от все по-тежките икономически времена в Шотландия – причинени от машини, изместващи ръчния труд – дори заемайки средства за това. Избягването от това ниво на бедност направи трайно впечатление на Карнеги, което се проявява чрез жажда за учене и способност за упорита, но ефективна работа. Първата му работа беше във фабрика за памук в Питсбърг, работейки 72 часа седмично за 1,20 долара. През 1850 г. се присъединява към телеграфната компания на Охайо като телеграфист за $2,50 на седмица и става оператор година по-късно, преди да бъде забелязан трудолюбието му, и е нает от Томас А. Скот – президент на железопътната компания на Пенсилвания и един от „строителите на Америка“– като телеграфист, а скоро и негова секретарка с огромната тогава заплата от 35 долара на седмица. Нетната стойност на Карнеги се покачва.

През следващите няколко години Андрю Карнеги не само се издигна в редиците на компанията, но също така успя да се възползва от понякога корумпираната търговия с вътрешна информация на Скот с акции на компании, свързани с железопътния бизнес. По-специално, самите железници и производството на желязо и стомана стават все по-важни, първо за общото развитие на страната и по-специално комуникационните системи в САЩ, но след това с настъпването на американската гражданска война (1861-65) още повече, при транспортиране както на войски, така и на боеприпаси. Като част от развитието на железопътната линия, Карнеги играе важна роля в сливането на компании, които трябваше да произвеждат спални вагони Pullman, улеснявайки пътуванията с влак на дълги разстояния. Очевидно нетната стойност на Карнеги се е възползвала значително от участието му в тези дейности.

Томас А. Скот е назначен от президента Линкълн за помощник военен секретар, отговарящ за военния транспорт, а от своя страна Карнеги е назначен за суперинтендант на военните железници и телеграфни линии. Този опит, натрупан по време на войната, е важен за бъдещето на бизнеса на Карнеги и дори преди края на войната той успява да инвестира и в крайна сметка да контролира Keystone Bridge Company, монтирайки железни мостове, така че този доход е над $50 000 годишно до 1867 г..

Също през 1864 г. Карнеги мъдро е купил 40 000 долара в Story Farm на Ойл Крийк в Пенсилвания, което е донесло повече от 1 милион долара в брой дивиденти през първата година, като петролът е особено печеливш, разбира се. Нетната стойност на Карнеги нарасна значително.

През 1870 г. той възприема процеса на Бесемер – разработен от едноименния британски инженер – рафиниране на желязо в стомана и инвестира толкова пари, колкото може да заеме, за да построи подходяща фабрика в Питсбърг. Тази прозорливост беше продължаваща черта на Карнеги и го държеше пред конкурентите му, така че неизбежно нетната му стойност продължаваше да расте.

През следвоенните години Карнеги поддържа тясна връзка с Томас А. Скот и Дж. Едгар Томсън (последващ президент на железопътната линия в Пенсилвания), в полза и на тримата, тъй като бяха необходими значителни количества стомана, за да се насити продължаващото разширяване на железопътната система, а Скот и Томсън бяха възнаградени с акции в компаниите на Карнеги. Освен това Карнеги се включва в изграждането на стоманени мостове, включително през река Мисисипи през 1874 г., което отваря огромен нов пазар за стоманени продукти и допринася за нарастващото богатство на Андрю Карнеги.

През 1883 г. Карнеги купува Homestead Steel Works, неговият най-голям конкурент, който включва мини, заводи и 685 км железопътна линия, плюс параходи. До 1888 г. Carnegie Steel е най-големият производител на стомана в света, с производство от над 2 000 тона на ден, надминавайки това на Обединеното кралство. След това Карнеги комбинира активите си с няколко сътрудници, за да стартира Carnegie Steel Company през 1892 г. Част от успеха на Карнеги в производството на желязо и стомана е концентрацията му върху вертикалната интеграция, от мини за желязна руда до конструкции, използващи стомана – подобно на интеграцията на Рокфелер в петролната индустрия през същия период. Контролирането на средствата и разходите за транспорт е жизненоважно за тази концепция, оттук и продължаващата му връзка със Скот и железопътната система.

След споменатата по-горе продажба от Андрю Карнеги на бизнеса със стомана на JP Morgan през 1901 г., Андрю се концентрира върху своите филантропски интереси. Макар и строго ефективен в бизнеса и производството, Карнеги винаги е бил щедър с парите си и е известен като един от най-големите филантропи, по-специално разпореждайки се с огромни суми през последните години от живота си, оценени на няколко милиарда долара в днешните пари. Той винаги е ценил образованието и затова е внесъл големи суми за публични библиотеки в САЩ, Обединеното кралство и Канада сред много англоезични страни, общо над 3000, като първата всъщност е построена в родното му място, Дънфърмлайн. Той направи големи приноси в полза на Питсбърг, Балтимор и Единбург. Питсбърг и Вашингтон също получиха по 2 милиона долара за създаване съответно на Технологичния институт на Карнеги и Института на Карнеги. Той дарява 10 милиона долара за основаването на Carnegie Trust в Шотландия (в сравнение с 50 000 долара годишно обща държавна помощ за всички шотландски университети) и още 10 милиона долара за основаването на Carnegie UK Trust, като и двете са в полза на затруднени учени. Институтът Tuskegee за афро-американско образование и Националната бизнес лига на негрите също бяха облагодетелствани от щедростта на Карнеги.

Имаше много други забележителни завещания, например въпреки че Карнеги беше безмилостен бизнесмен и работодател, той създаде пенсионен фонд за бивши служители и един за преподаватели в колеж. Той даде прочутата Карнеги Хол да бъде построена в Ню Йорк, но за да не се смята, че това е в памет на самия него, той предостави 7 000 органа за църкви в САЩ. В САЩ, Обединеното кралство, Канада, Швейцария и няколко други страни той основа фонда за герои на Карнеги, за да възнагради героичните постъпки. Той допринесе с 1,5 милиона долара за построяването на Двореца на мира в Хага и 150 000 долара за двореца Пан-Америка във Вашингтон, където се помещава Международното бюро на американските републики.

В личния си живот Андрю Карнеги се жени за Луиза Уитфийлд през 1887 г. и те са заедно до смъртта му на 11 август 1919 г., отглеждайки само дъщеря. Карнеги е отказал да обмисля брак, докато майка му е била все още жива, концентрирайки се върху грижите за нея, тъй като здравето й се влошава до смъртта й през 1886 г. След неговата собствена смърт, останалото му имущество от около 30 милиона долара е разпределено между различни благотворителни институции. Така че човек може само да се възхищава на факта, че нетната му стойност, за която той е работил толкова усилено, за да натрупа, наистина е била използвана добре.