Нетна стойност на Intel: Wiki, женен, семейство, сватба, заплата, братя и сестри

2024 Автор: Lewis Russel | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 06:02

Нетната стойност на Intel е 150 милиарда долара

Биография на Intel Wiki

Intel Corporation трябва да е добре позната на всеки, който има достъп до компютър, тъй като по стойност тя е най-големият производител на микропроцесори в света – „двигателя“за много компютри – и е доставчик на тези и други части за такива компании като Dell, Hewlett Packard и Lenovo (бивша IBM), да не говорим за Apple.

И така, каква е нетната стойност на Intel? Авторитетни източници изчисляват, че стойността на Intel сега е над 150 милиарда долара към началото на 2017 г., като почти две трети от настоящите му общи приходи от 55 милиарда долара идват от продажби на хардуерни компоненти за използване в лаптопи, лаптопи и настолни компютри.

Нетна стойност на Intel 150 милиарда долара

Intel е технологична компания, сега мултинационална, тъй като се разшири значително от основаването си в сега познатото име Силиконовата долина, Калифорния, САЩ през 1968 г. от Робърт Нойс и Гордън Мур. Тези двамата бяха пионери в разработването на полупроводници и към тях рано се присъедини инженерът и бизнесмен Андрю Гроув – унгарски емигрант – на когото се приписва управлението на бизнеса и последващия растеж на компанията до далечната 2000-те години. (Името „Intel“е формулирано от интегрирана и електроника.)

Компанията стана публична в рамките на няколко години, набирайки впечатляваща сума по това време от $6,8 милиона, над $23 на акция. През първото десетилетие от съществуването си компанията се концентрира върху биполярна 64-битова статична памет с произволен достъп (SRAM), удвоена скорост на продуктите на конкурентите, след това биполярната 1024-битова памет само за четене (ROM), последвана от силициевата Gate SRAM чип, 256-битовият 1101. Подобренията и разширяването на гамата от продукти през 1970-те, плюс модернизираните производствени процеси означават, че бизнесът на Intel нараства експоненциално през 1970-те, но все още се концентрира върху устройствата с памет. Нетната стойност на компанията, както и нейните печалби се увеличиха значително.

Въпреки че микропроцесорът е създаден в началото на 70-те, нямаше значителен пазар до десетилетие по-късно, когато компютрите станаха по-широко търсени и във всеки случай, когато японската конкуренция в продуктите за памет също се увеличи значително. Мур и Нойс решават да се концентрират върху по-нататъшното развитие на микропроцесор, който миниатюризира централния процесор на компютъра, позволявайки на много по-малките машини да извършват изчисления, които преди това са били само значително по-големи машини.

Снабдяването на големи компании като IBM с микропроцесори за компютри и в крайна сметка лаптопи и таблети отбеляза бърз растеж в бизнеса на Intel през 90-те години на миналия век, а след това и през новото хилядолетие. Разбира се, последваха конкуренция и последващи съдебни обвинения за права върху интелектуална собственост и индустриален шпионаж, плюс обратни спорове по антитръстови проблеми, но Intel все пак успя да остане начело в областта на развитието на микропроцесорите и следователно се наблюдава рентабилност поне поддържана нетна стойност на компанията.

Intel несъмнено възвърна водещата си позиция през 2006 г., когато беше пусната микроархитектурата му Core, до общо одобрение на критиките, тъй като продуктът беше огромен напредък в производителността на процесора. Това беше последвано през 2008 г. от микроархитектурата на Penryn, а по-късно същата година и архитектурата Nehalem, които положително приеха и поддържаха лидерството на Intel в микропроцесора.

Въпреки това, Intel също разпери крилата си през последните години. Наред с други придобивания, той закупи компанията за технологии за компютърна сигурност McAfee през 2010 г. и през същата година Infineon Technologies, интегрирайки силиконовите чипове на Intel със своя безжичен модем. През 2011 г. беше закупена специализираната компания за мрежови комутатори Fulcrum Microsystems, а през 2012 г. и дял в ASML Holding, за да подпомогне Intel в изследванията на технологията за пластини и екстремната ултравиолетова литография. Други придобивания включват такива компании като - или части от - Indisys, Password Box, Vuzix, Lantiq и напоследък дизайнерска компания Altera за над 16 милиарда долара.

От бизнес гледна точка компанията все още произвежда три четвърти от продуктите си в САЩ, но 75% от приходите й идват от чужбина. Освен това компании като Achronix, Microsemi, Tabula, Netronome и Panasonic използват наети излишни производствени мощности на Intel за собствените си продукти.

Седалището на Intel все още е в Калифорния, но най-голямото му съоръжение е в окръг Вашингтон, Орегон, където работят 18 600 работници, най-големият работодател в щата и същият в Ню Мексико. 10 000 са заети в Аризона, а комплексите се намират и в Калифорния, Колорадо, Масачузетс, Тексас, Вашингтон и Юта. В международен план съоръженията на Intel вече са в 63 държави, включително Китай, Индия, Русия, Израел, Аржентина, Виетнам, Коста Рика, Малайзия и Ирландия.

И накрая, в това, което може да се разглежда като филантропско усилие, Intel е член на Алианса за достъпен интернет (A4AI), който също включва Google, Facebook и Microsoft, чиято цел е да направи достъпа до интернет по-достъпен в световен мащаб, т.к. в момента само 31% от хората в развиващите се страни са онлайн – с цел намаляване на разходите до под 5% от семейния доход.